Днес повечето хора свързват Азербайджан с петрола и индустрията, призхождаща от него. Но години назад централноазиатската страна е била важна част от т.нар. маршрут „Път на коприната„. Градовете, посещавани от безкрайните редици кервани, са процъфтявали като търговски и културни центрове. Шеки е пример за това със своя пъстър вид и калдъръмени улички, приканващи към разходка. Той е разделен основно на Стар и Нов град, които ясно си контрастират, както в повечето случаи. В Новия град са офисите на различни институции, клонове на банки и по-лексозните хотели.
Високо в Кавказките планини и защитен от горите, керван сараят или пътният хан, е давал подслон на преминаващите търговци и техните животни, на път към Тбисли или Баку. Днес повече от 2,5 млн. чуждестранни туристи годишно отсядат на това място в сграда от 18-ти век, превърната в хотел. Въпреки древния му вид, там има интернет и всичко необходимо за настаняване.
Най-голямата атракция на града е Летният дворец на хановете на Шеки, които са управлявали тази част от Кавказ през периода 1743-1819 г. Двуетажната сграда има впечатляващи екстериор и интериор, съчетаващи руска дървесина, френски стъклопис, османска керамика и ирански огледала. В голямата си част, фасадата на двореца е покрита с разноцветна, стъклена мозайка, внедрена в дървена решетка, наричана „шебеке“, която е изработена без пирони или лепило. Шестте спални са покрити със сложни фрески, изобразяващи цветя, животни, бойни и ловни сцени. Удивителна е симетрията, с която всеки елемент от сградата е създаден.
Типично за космополитен, търговски град, в Шеки не липсва религиозно разнообразие, като в града има много християнски и мюсюлмански храмове. На няколко километра северно от Шеки, в село Киш се намира старата Кавказко-албанска църква, основана през I век сл. Хр. Тя напомня за някогашната Кавказка Албания (няма общо със съвременната Албания на Балканите), която е била държава, заемаща територията на Северен Азербайджан и Южен Дегестан.
Главната търговска улица на Шеки е пълна с магазинчета, които предлагат типичните местни продукти – изделия от керамика, самовари и разбира се шалове, направени от коприна. Типично местно ястие е „piti“, представляващо супа от домашно агнешко месо, домати, картофи, нахут и поднесено с хляб. Халвата във всякакъв вид е характерен десерт, на който няма да устоите. Опитайте и местните питки, приготвени на тандур (цилиндрична глинена фурна) и по-специално китаб, приличащ на палачинка, намазана с масло и поднесена с кисело мляко и различни подправки. Ако пътувате наоколо, ще забележите, че сенчестите места са заети от търговци, предлагащи прясно сварен чай на импровицирани маси и столове.